Да тръгваме ли вече?"...Само кимнах.
Че ме боли не можех да призная.
Облякох си палтото. Беше зима.
А зад гърба ми зъбеше се краят.
Палтото старо стана ми защита,
в която скрих смълчаните надежди.
Не се разплаках. Даже не попитах
кой дявол взе предишната ти нежност.
Ти отстрани ме гледаше сърдито.
Присъдата ти стана без отсрочка.
С оловни думи стреляше в очите.
И всеки изстрел бе прецизно точен.
А после, без защитната си броня,
отломките опитах да събирам...
Но...беше слязъл рицарят от коня.
А без коне героите умират.
Че ме боли не можех да призная.
Облякох си палтото. Беше зима.
А зад гърба ми зъбеше се краят.
Палтото старо стана ми защита,
в която скрих смълчаните надежди.
Не се разплаках. Даже не попитах
кой дявол взе предишната ти нежност.
Ти отстрани ме гледаше сърдито.
Присъдата ти стана без отсрочка.
С оловни думи стреляше в очите.
И всеки изстрел бе прецизно точен.
А после, без защитната си броня,
отломките опитах да събирам...
Но...беше слязъл рицарят от коня.
А без коне героите умират.




