Да тръгваме ли вече?"...Само кимнах.
Че ме боли не можех да призная.

Облякох си палтото. Беше зима.
А зад гърба ми зъбеше се краят.

Палтото старо стана ми защита,
в която скрих смълчаните надежди.
Не се разплаках. Даже не попитах
кой дявол взе предишната ти нежност.

Ти отстрани ме гледаше сърдито.
Присъдата ти стана без отсрочка.
С оловни думи стреляше в очите.
И всеки изстрел бе прецизно точен.

А после, без защитната си броня,
отломките опитах да събирам...

Но...беше слязъл рицарят от коня.
А без коне героите умират.

Не ме харесваш толкова различна.
Не се побирам в твоите стандарти.
Не се отучих в локвите да тичам,
да ходя примерно по тротоари.

Не мога подходящо да се влюбвам.
Обикна ли, от нищо не ми пука.
Сълзите си да скривам ми е трудно.
Засмея ли се, пея със капчука.

Не ме примеш...Даже си уплашен.
Такива хора май се вписват сложно
във твоите понятия за щастие.
Защото постоянно те тревожат...

Защото нещо в тях не се забравя
и с времето нараства многократно...

Не ме харесваш?... Тръгвай си тогава,
но остави открехната вратата.

Защото знам, че тайно в мен си влюбен...
Напразно ме раняваш и отричаш.
В тълпата лесно е да ме загубиш...
Обичай ме каквато съм! Различна.
Обичай ме каквато съм! Различна.

Старичко, леко депресарско... Но пък отива на времето навън днес и реших да го публикувам. :) ...Read More

Та, това е друга част от онзи голям замисъл... Ии искам коментари, критични, благодаря. :Р ...Read More

Значи, това е... ъ, разказ. То се вижда, де. xD Но принципно беше замислено като част от няколко (доста) разказа, които да представят... мм... доста апокалиптично обществото ни. В смисъл такъв, да представят как в обществото ни качествените хора загиват ии да наведе читателите на едни такива песимистични, гадни мисли. Това го четете след като прочетете разказа! Спойлвам, 'щото. :Р Иии много ми е интересно да ви питам края как го приемате? (Това, че умира в 00:00 часа - като положително или отрицателно? Изпълнило се е желанието му да не е на Коледа или?) ...Read More